Огнехвъргачките

„Огнехвъргачките“, публикувана през 1931 г., е продължение на „Лудата седморка“. Според Кортасар, двете творби всъщност представляват единен „роман с две заглавия“. Подобно на предшественика си, в „Огнехвъргачките“ действието отново се развива в загадъчния Буенос Айрес, изпълнен с улични звуци и невероятни събития. Въпреки това, мрачната фантазия на Арлт тук става още по-наситена; страстите и лудостта подтикват героите Ердосаин, Астролога, Куцата, Печалния Сводник, Елса и Кривогледата – всички наречени „чудовища“ – към една неизменна и изненадваща развръзка.

Хулио Кортасар за Роберто Арлт
„Ако има аржентински автор близък до мен, то това е Роберто Арлт. Докато критиците анализират неговите идеи, ние като читатели се връщаме при него не само заради тях. Намираме го привлекателен благодарение на безкомпромисните образи, които ни заставят да погледнем себе си право в очите – нещо което само великото изкуство може да постигне.“

Рикардо Пиля за Роберто Арлт
„Безспорно именно с Арлт започва модерният аржентински роман. Той е най-великият романист в страната.“
„Арлт и Борхес представят два коренно различни възгледа относно литературата. Обединението им остава едно от големите утопии на аржентинската литературна сцена; въпреки опитите на Кортасар, Маречал и Онети това остава невъзможно.“