Кървави разкази

Непоклатимият балкански дух е вграден в суровите и автентични разкази на Александър Чакъров. В тях мъжете и жените отстояват своята чест с нож, не се боят от смъртта, а единствено от позора. Един от неговите разкази – „Балканска мадона” – е включен в немската антология „Българските разкази на XX век”, заедно с произведения на Емилиян Станев, Николай Хайтов и Йордан Радичков. Творбата „Кървави разкази” следва традицията на силната българска проза, представена също така чрез „Трънски разкази” и „Балканска сюита” на Петър Делчев, както и „Възвишение” на Милен Русков и „Калуня-каля” на Георги Божинов.

Александър Чакъров не принадлежи към авторите със сложна стилистика; той пише директно, с висока драма, без излишна литературна украса или натоварващи лирически размисли. Разказите му са всичко друго освен скучни - явление рядко срещано в съвременната ни литература. Те имат несъмнено право да бъдат част от литературния живот въпреки възможността да бъдат оспорвани от взискателните критици.
Николай Хайтов

„Обожавам Хайтов! Той ми е учител по писателското изкуство. При последната ни среща ми каза: 'Хайде - поемай, помагай!' Неговото перо е като боздугана кралимарковка; не знам дали ще мога да го повдигна...”
Авторът

„Кървави разкази“ представляват игра на руска рулетка без празно пространство в барабана; всеки разказ-патрон носи опустошителна мощ. Всяка история може жестоко да ви разбие и после да ви сглоби обратно във форма само за спомен сред ракия и барут.

Ако търсите фина словесност поднесена с внимание към детайлите, то при четене на “Кървави разкази“ вероятно ще искате да ударите капата в земята или пък просто да изпуснете ядосан вик против света.

Чакъров не предлага стилна литературна екскурзия с интелектуални разговори относно "екзистенциализма", а вместо това задава остри въпроси до стената – въпросите често остават без ответ като дим след куршум – закъсняла реакция ако сте достатъчно чувствителни.
Петър Делчев