Мъже без жени

Според Мураками, процесът на писане на романи наподобява засаждането на гора, докато създаването на разкази е подобно на оформянето на градина. В новия му сборник с кратка проза, тази "градина" е населена от самотни мъже, които търсят различни форми на любов – било то духовна или физическа, краткотрайна или вечна. Те са оставени без внимание и могат да бъдат описани като пропиляли шанса си за нея или непознати за нейното присъствие. Авторът определя своята колекция като концептуален албум, обединен около темата за мъжете без партньори в един студен и лишен от цвят свят; техният стремеж към любов служи като метафора за човешкото съществуване. Накрая силният финал в разказа „Мъже без жени“ се изразява чрез образа на героя, който е загубил всички жени завинаги.

Историите изглежда сякаш възникват внезапно под звуците на джаз и рок музика - вдъхновяват се от незабравимите мелодии на „Бийтълс“. Четат се бързо и увлекателно; умът усвоява моменти от живота в ключови мигове, а очите улавят красотата на японска градина, която символизира опустошения пейзаж вътре в мъжката душа.