Психология на несъзнаваното

Психоанализата представлява метод за изследване на несъзнаваните подбуди, които движат човешкото поведение. Този подход е разработен от виенския лекар д-р Зигмунд Фройд (1856–1939). Опитът, натрупан чрез практическото приложение на психоанализа, служи като основа за създаването на теория относно значението на несъзнаваните процеси в психичното функциониране, известна като „метапсихология”, термин предложен от самия Фройд. Сборникът „Психология на несъзнаваното” включва творби, които представят ключовите концепции в метапсихологията. Читателят има възможност да се запознае с вижданията на Фройд по отношение на принципите зад работата на психиката, влиянието на нагоните, нарцисизма и взаимоотношенията с обектите, структурата на личността и разликите между неврозите и психозите. В него са разгледани също защитните механизми като изтласкване и разцепване.

Творбите са организирани хронологично, което улеснява проследяването развитието и променящия се характер на психоаналитичните идеи. Включени са така наречените „Трудове по метапсихология” – петте глави от учебника по психоанализа, който Фройд планирал да напише но впоследствие не го направил. Освен това сборникът съдържа важни теоретични произведения като „Въвеждане в нарцисизма” и „Отвъд принципа на удоволствието”, последното от които аргументира необходимостта от приемане идеята за смъртен инстинкт; както и трудът „Аз и То”, където за първи път е изложена теорията за структурата на психичния апарат. Допълнително към тях има редица по-малки произведения с равно значение.