Тихите. Силата на интровертите в свят, който не млъква

Ясно е защо много интроверти се скриват дори от самите себе си. Живеем в общество, където доминира т.нар. „екстравертен идеал“ - широко разпространена представа, че перфектният ни образ е на активна личност с лидерски умения, която обожава да бъде в центъра на вниманието. Типичният екстраверт предпочита действията пред размислите, рисковете пред безопасността и сигурността пред съмненията. Той цени бързите решения, независимо дали те могат да доведат до грешки. Работи добре в колективи и обича компанията на други хора. Въпреки че твърдим, че ценим индивидуалността, често се възхищаваме само на един определен тип личности - тези, които искат активно да общуват с околните. Разрешаваме на талантливи иноватори, които изграждат собствен бизнес от нулата в гаражите си, да бъдат каквито искат; но те са изключение от правилото и нашата толерантност важи основно за супер богатите или онези с обещания за забогатяване.

Интровертните черти - както и свързаните с тях чувствителност, сериозност и срамежливост - днес не се считат за особено желателни качества; по-скоро са между разочарование и патология. Интровертите в контекста на „екстравертния идеал“ напомнят женската част от мъжкия свят - пренебрегвани заради аспекти от техния характер. Макар екстравертната натура да изглежда привлекателна, ние сме я превърнали в потискаща мярка към която повечето хора смятат задължение да се придържат.