Разузнаването от древността до наши дни

През май 2001 година, когато книгата ми „Български ловци на шпиони“ излезе от печат, си помислих, че това ще бъде последният ми труд по теми свързани с разузнаването и контраразузнаването. Освен това, само година преди това бях съвместно с доцент генерал Петко Кипров публикувал труда „Теория на контраразузнаването“. Въпреки това се оказа, че все още имам какво да споделя или представя на българските читатели в тази област. През 2002 г. получих покана от департамент „Международни отношения“ към факултет „Политически науки“ на Нов български университет за провеждане на курс лекции по дисциплината „Разузнаване и международни отношения“. Подготвяйки се за този курс, осъзнах необходимостта да разгледам разузнаването и контраразузнаването под нов ъгъл. Станах свидетел колко полезно и интересно би било не само за студентите, но и за широката публика в България да обобщим значението и ролята на разузнавателните дейности през историята - от древността до наши дни. Това беше идея, която започнах в предишната си книга, но не успях напълно да реализирам поради различни цели.

Наблюдавайки влиянието на разузнаването върху външната политика и международните отношения през историческите периоди, дори аз самият останах изненадан от неговото значение. Убедих се как доброто функциониране на разузнавателните служби е допринесло за силата и просперитета както на държави така и империи; обратно - занемаряването му има негативен ефект върху развитието им. Много важни исторически събития могат да бъдат анализирани чрез влиянието наред с решенията във външнополитиката благодарение именно на работата на тези служби.

Единствено ме тревожеше дали мога да предложа нещо ново в моята книга сред множеството вече написани произведения по темата - много от които дават общ поглед върху историята й. Спомням си пет конкретни заглавия: „Произходът на разузнавателните служби" от Френсис Дворник; "Пет столетия тайна война" от Ефим Черняк; "История на шпионажа" от Желязко Стоянов; "Енциклопедия по шпионаж" от Норман Полмар и Томас Алън; а също така "История шпионажа XX век" от Джефри Ричелсон. Чрез внимателното проучване както тези книги така и над стотина други в сферата получих увереността да представя историята зад разглежданите теми по един иновативен начин - достъпен за читателя./.../ Бончо Асенов