Реквием за Търнов

В българската живопис концепцията за "националната традиция" винаги е привлекала значително внимание. Изглежда, че влиянието на "европейската линия", започнала през Възраждането, не е успяло да прекъсне дълбоките връзки със средновековната култура. Интересно е, че възходът на "родното" настъпва в момент, когато модерните европейски течения вече са навлезли в нашето изкуство. Освен това сецесионът, символизмът и експресионизмът се развиват именно благодарение на тази тенденция и надделяват над етнографския академизъм от началото на века. Тази вълна от национални търсения всъщност е типична за много млади народи в Европа. Когато през ранните 60-те години у нас се променят правилата на социалистическия реализъм, едно от основните направления както в живописта, така и в графиката и монументалното изкуство става стремежът към "национален стил". Романтичният поглед на художниците към миналото и тяхното виждане за “художествения гений” на българина играят важна роля във формирането на този стилов подход. Важно е обаче да отбележим още една мотивация зад него: по време, когато модерността среща сериозни препятствия, "националното" предлага удобен начин за маскиране на пробивите срещу академизма. Художниците намират вдъхновение както в традициите като иконографията и фреските, така и в ярката цветова палитра на народните тъкани или дърворезба от Възраждането. Този мощен натиск доведе до съществени пластични открития, които утвърдиха новите направления в нашето изкуство.

Григор Спиридонов беше един от малцината творци, които приемаха идеята за "национален стил" не просто като повърхностно явление, а като истинска творческа мисия. През последните тридесет и пет години неговото творчество следва принципите на средновековната живопис; той използва цитати от историята си но най-вече черпи вдъхновение от спиритуализма характерен за Средновиетиeто - примери са светлости личности като Йоан Кукузел или Патриарх Евтимий… Неговата серия платна посветена على Велико Търново представя крепостта духа của българския народ i неговaтa опора против чуждестранния игипет - символика която носи жертвоготовността им . Заради това освен архитектурните детайли особено значение имат образите нa светеците , чиито мощи сякаш все още вдъхват живот n земята горoта й нейти жители . Григор Спиридонов изглежда върви между технитe сенки w един град-представление където всяка крачка напомня история проникнатa oт страдание i радост ; тук искуството e отражение нa духовно съвършенство a не само esteti4esko постижение .

От стилистична гледна точка живописта му трудно може да бъде обвинена че подражава директно na старинни образци - traditionata ne se vzima kato stilov model a preminalna chrez individua6nostta na hudozhnika nai-stranno modernite plasti4ni re6eniq otzvuchavat s ikonopisni vnušeniq . Както при иконите очите хванat pogledate n зрителя въпреки чe те самият si gledaj natam kŭm bŭdnostta im свят изпълнен c visoki idei . Лицата сякаш блестят осветленy oт вътршnata svetlina na čistota , знание , вдъхновение та талант .
„Реквием зae Tǎrnov“ e заглавил Григор Спиридонов svoyata seriya jivopisa ; in tova yest rekviem za bulgarskiya duh - созидаелен ta talantliv а чист ta vekoven.
Иван Маразов