Рафаел: Рисунки

Рафаел, дори и приживе, а и до ден днешен, е признат за един от най-великите художници с удивително единодушие. Съвременниците му го наричали „Божествения”, а Лодовико Долче в своя труд „Диалог за живописта” (1557) споменава, че всяка негова рисунка се оценява като злато и ценни камъни. Даже известният сюрреалист Салвадор Дали поставя Рафаел по-високо не само от Леонардо да Винчи, но и над самия себе си в своята сравнителна таблица на стойността. Макар животът му да е кратък, той има щастлива съдба – достига всеобща слава и признание още докато е жив, а влиянието на неговото изкуство обхваща огромни исторически периоди, стилове и географски райони.

Той се ражда в епоха, която идеално съвпада с интелектуалните и духовните нужди на неговия творчески гений. Италианският ренесанс представлява преход между средновековието и Новото време; той е наситен с неоплатонистки идеи и началата на хуманизма, което предоставя уникална роля на човека във вселената. Процесът съчетава гръко-римската античност със християнството.

Стремежът към художествено усъвършенстване присъства у всички велики култури в историята на изкуството чрез специфичното балансиране между реалното и идеалното, общото и конкретното. Визуалните изкуства включват различни компоненти - линии, светлосенки, перспектива - които са хармонично интегрирани помежду си.

Още от 14-ти век Италия развива нов подход към рисунката като основополагающо средство за всички видове изкуства. Рисунката започва да играе важна роля не само за точната представа за пространство или анатомични пропорции; тя придобива нови артистични цели. Подобно разбиране става популярно през края на 15-ти век до началото на 16-ти век благодарение например на Джорджо Вазари.
Той отбелязва: „да рисуваш означава да живописаш”. Появява се терминът arte del disegno (изкуство на рисунката). Теоретиците описват концепцията за вътрешната рисунка (disegno interno), която зависи не само от наблюдението отвън но основно от замисълa зад бъдещото произведение.

С други думи казано художникът пресъздава не просто контурите; чрез своето творчество той реализира цялостна визия за картината си. В едно писмо Рафаел разкрива как вдъхновение идва при него под формата идея — след това работи върху нейния визуален аспект посредством определени художествени средства.

Изследователите срещат трудности при определянето броя рисунки оставени от този велик италианец – техният брой варира между 300 до 500 поради наличието както сигурни така вероятно оспорвани произведения. Работите му изпълняват разнообразие функции – анатомични проучвания , учебни схеми или подготовка към картини фрески . Повечето от тях са свързани именно с живописта , макар че нямат самостоятелен статус те вече се смятат напълно независими красиви арт произведения носещи непреходна стойност.”
Чавдар Попов