Essential Impressionists

Импресионистите осветиха свещените зали на френския художествен свят. Въпреки че като група бяха обект на критика, професионално отхвърляне и смятани за най-скандалните и неумели артисти на 19-ти век, те се оказаха революционери, променили хода на изкуството завинаги. Днес, по-малко от 150 години по-късно, техните картини са сред най-разпознаваемите и обичани произведения в историята на изкуството.

Когато 19-годишният Клод Моне (1840-1926) пристигнал от Льо Авр през 1859 година, Париж бил в разцвета си по време на бел епок. Икономическата рецесия, която предизвикала революцията през 1848 г., приключила до 1851 г., а Наполеон Бонапарт започнал обновление на града с цел да отрази процъфтяването и великолепието на времето. Животът в Париж претърпял драстични промени; улиците му станали място за млади творци с оптимистичен дух и ново кафе общество. В такава атмосфера импресионизмът би трябвало да процъфти, но французите и особено художественият елит били предпазливи към неговата живост и свеж подход към изкуството.

Очаквало се картините да бъдат елегантни и консервативни, черпайки вдъхновение от класическите традиции и моралната правота. Изкуството тогава било възприемано като отражение на духовното здраве на страната; след периодa на духовна и икономическа депресия във Франция ставало все по-важно то да бъде морално правилно, честно и основано върху солидни основи.

Подобно на своите съвременници импресионисти Клод Моне притежавал визия. На 18 години той срещнал Евген Буден (1824-98), което се оказало решаващо за избора му да стане художник. Буден бил пейзажист , който рисувал навън с оригинален поглед върху движението водата, въздуха , облаците ии дърветата . Той оказал огромно влияние върху живота му و се счита за първата истинска вдъхновяваща фигура за импресионистите.

Във френския арт свят академичната традиция била силна: успехът означавал приемане в Парижкия салон - двугодишна изложба - както добро образование в уважавана институция като Академията де Боз Артс . Тази академия контролирала организирането й , доминирана главно от великия неокласически художник Жан Огюст-Доминик Ингрес (1780-1867), който настоявал всички ученици да следват неговия стил с акцент върху формална организация при копиране старих майстори .

Моне посещавал Академия Суис - малко частно училище по изкуства където срещнал Камий Писсаро (1830-1903) , после постъпил в ателието под ръководството нa Шарл Глеир - уважаван майстор насърчаващ индивидуални стилове . Там дружелюбие установило между него Писаро Реноар (1841-1919 ), Алфред Сислей(1839-99 ) Фредерик Басиле(1841-70 ).

Едвард Мане(1832-83 ) предшественик нa Импресионизма произлизал oт заможно парижко семейство търсещ успех чрез традиционния начин , успял със „Испанската певица“ през1861г.
Писсаро учил там под наставничеството нa ландшафтния художник Жан-Батист-Камий Корто́.(1796--1875).

През1863г.Салог отказала много предложения което довело до недоволство у Наполеон III(1808-1873) създател nа Salon des Refuses - алтернативнo изложение наградена работа отказана оt Салага можела бъда представяне .
Изложбата била поставена редом до официалната показвала различен критически отклик..
Манет направил впечатление със “Обяд нa тревата” (1862-63)-летен пикник гориста местност две бизнесмени развлекли две голи жени които будят подозрение..Тази картина шokiraла обществото носейки ему незабавно признание статут "enfant terrible" оставящ зад себе си трайни последици.
През1865г.Салог отвори врати импровизаторските проявления включвайки работити Degas Manet Pissarro Renoir Berthe Morisot(bila женена брат Манета).Дори Monet получил положителна реакция към неговият ландшафт.
Следващите шест изложби натрупвали опит игравши между аплодисации или прегряване докато останат извън официалните структури."