Колапсът. Човешките общества между успеха и провала

Една от основните уроци, които можем да извлечем от паденията на цивилизациите като тези на маите, анасазите и обитателите на Великденския остров, както и от неотдавнашния крах на Съветския съюз, е че бързият упадък на едно общество може да започне само една-две десетилетия след достигането му до пик в население, богатство и влияние. В това отношение развитието на тези общества не се придържа към типичната линия на индивидуалното стареене, при което упадъкът настъпва постепенно. Причината за това е проста: максималният размер на населението, благосъстоянието и потреблението водят до значително натоварване върху околната среда; то пък предполага риск от превишаване на ресурсния лимит. Следователно не би трябвало да ни изненадва факта, че социалният упадък често идва скоро след периоди на напредък.

Въпросът дали колапсите в древността имат аналогии днес и какви поуки могат да предложат определено не подлежи na дискусия. Той е по-скоро риторичен – подобни разпади са ставали наскоро и други вероятно ще последват много скоро. Наистина важният въпрос остава: "На колко още държави предстои такова развитие?"