Бебето

В "Бебето" (2002) Мари Дарийосек предлага изключително топло и трезво, а понякога и саркастично, разглеждане на майчинството под формата на дневник. Тя записва ежедневните си мисли в периода около новороденото си бебе през първата година от живота му. Какви промени настъпват в нашия живот с появата на Бебето, след като досега сме живели сред случайности, приятни напитки и цигарен дим? - това е един от въпросите, които задаваме заедно с нея. Как се трансформира тялото и психиката ни, за да приемем новия член на семейството? Какво всъщност представлява бебето? Защо темата за него рядко присъства в литературата? Какво означава да бъдеш майка? И защо тази роля по-често е свързана с жените отколкото с мъжете? Може ли писателката да бъде добра майка? В книгата си Мари успява да предложи интересни и неочаквани отговори на тези важни въпроси, вдъхновена от собствения си опит както като майка, така и като автор.

Когато бебето й беше съвсем малко недоносено и лежеше по корем в кувьоз, тя го виждаше само странично: сплескана буза върху матрака, носче като копче и затворено оченце покрито с фини косми.

Писането ми носи щастие; времето прекарано със своето дете също е вид радост - две форми на щастие без конфликт помежду им. Все още чувам ехтящият глас: "Не можеш едновременно да бъдеш интелектуалец и добър родител", че нямаш възможността да разсъждаваш докато люлееш детето. Сент Бьов.