Време за негодници, време за светци

Ние сме семейство от индивидуалности, всяка от които е изключителна в своята сфера. Тази ситуация е трудна дори за нас самите, камо ли за околните. Винаги си имал нужда да работиш с избран от теб екип и това го разбирам. Но последствията от твоите грешки и успехи бяха общи за всички ни. Работата ни обаче носи усещане на самота - независимо дали става дума за писател, сценарист, преводач или художник. Нашите провали и погрешни стъпки остават само наши. Създавахме вселени, където можехме да се укрием от действителността; там лекувахме раните си и след това се връщахме по-силни. За теб убежището беше единствено работата ти – винаги подложена на изпитанията на живота. Когато я изгуби, почувства уязвимост и самота.
Златото преминава през огън като тест; човекът – чрез страданията си. Или може би именно чрез златото?