Хайдут Сидер и черен арап

"Призивът на Жинзифов за създаването на единна българска литература и култура, както и за обединение на българската нация и държава, е изразен от патриот и творец, чиято работа в литературната и обществената сфера е значима."
Дочо Леков

“Н. Козлев, който почина преди четвърт век, днес почти не се помни, освен ако не ни напомнят за него с великолепната му поема „Хайдут Сидер и черен арап". В учебниците по литература името му рядко се споменава или напълно отсъства. Поезията му обаче остава жива сред поколения ученици; много от тях не знаят кой е авторът ѝ, тъй като името често липсва в песнопойки или сборници и произведението минава за "народно". Но какво може да бъде по-голяма награда за един поет от това - да бъде възприеман като безименен "народен" творец!

Все още няма задълбочено проучване на неговото художествено творчество, което беше рано развито във времето си. Никола Козлев угасна незабелязано. Той принадлежи към онези дейци, които искрено работиха за пробуждане на българския народ през периоди на потисничество под османците и духовно робство под гърците. Ние - съвременниците трябва да продължим връзките между миналото и настоящето с цел изграждане на стабилно бъдеще. Да отдадем почит на всички тези борци за нашата свобода и просвета, които вложиха душата си в освобождението на родината - едни като революционери готови да пожертват живота си; други като журналисти призоваващи към повишаване нивото на образованост у народа.”
Д.С. Минев

„Безспорно откритията относно статиите и бележките на Пърличев свързани с древногръцката култура поставят известни въпроси у изследователите относно научната коректност και обективността му. Необходимо е да запомним обаче че тези трудове следва да бъдат разглеждани повече като публицистика вместо строго научни изследвания; те са предназначени да играят определена роля в ключов момент для България (особено Македония) - сериозното засилване на църковните конфликти а общо взето - борбата срещу опитите за денационализиране иа българския народ.
Крайности в позицията му вероятно произтичат именно от интензивния характер над този конфликт особено що касае страстния елинофил Пърличев желаещ силово защитаване идеята си.
Субективизмът və пристрастността лесносебяват при такива ситуации , но късметът идвай тук чрез факта ,че той успява редица пъти посредством писанията свои или друга форма ,да покаже истинското хуманистично отношение свое спрямо гръцката култура.”
Кирил Топалов