Хардал

Щастливи са онези хора, които през целия си живот носят в себе си частица от детството – като великденска свещичка, защитена с ръка от ветровете на живота по пътя към дома. Те виждат в тревожните слънчогледи на Ван Гог същества с различни съдби, докато мнозина само забелязват пластовете боя върху евтиното платно. Стоят до разсъмване край мъждукаща лампа и преминават през далечни пустини в търсене на чудото, което би могло да придаде цветност на техния живот, въпреки присмеха на възрастните ценители на сигурността и комфорта. От случайните срещи с противоположния пол те изграждат завладяващи истории, развяват ги като знамена и когато бъдат оставени или изхвърлени, изпитват неописуема болка. Обикновено не стават велики лидери, защото не познават интригите; често падат първи в битките заради нежеланието си да нанасят удари и липса на умения за самозащита. Тяхната доверчивост е очевидна дори отдалеч и привлича измамниците - просто за удоволствие. Цялата им история е изпълнена със шамари – приятелски жестове или болезнени предупреждения. Но именно те са единствените способни да се радват до края на живота си – дори когато преживяват трудности. Независимо дали имената им са Дон Кихот, Гетсби или княз Мишкин; те знаят Тайната и разбират какво е Щастието. Другите ги наблюдават отвън с недоумение: "Какъв глупак! Защо продължава да се усмихва? Нали все още вярва във фантастични идеи като златен бронз? Не осъзнава ли колко много пъти го предадох?" Защо така?