Митът за Одисей

Моята идея в „Митът за Одисей" от края на 70-те години за завръщането беше породена от вътрешен, мой си ужас при предусещането на разпада, дезинтеграцията на социални и ценностни връзки, от спускането към първоначалното варварство и диващина. Тя беше широко осмяна, направена на пух и прах. С очите си видях тогава студенти (нещо като сегашните бодигардове на моите опоненти), които бяха готови да ме малтретират физически за ретроградните идеи. Нека да им е простено. Стига да знаят сега какво да правят и накъде да поемат.

* * *
„МИТЪТ ЗА ОДИСЕЙ" е най-субективната книга, която съм писал и която навярно ще напиша. Това е изповед при наближаващите тогава петдесет години, възраст фатална за човека. Нали помните - на петдесет Одисей започва своето завръщане, на петдесет Дон Кихот се отправя към рицарските си подвизи. Аз очаквах бурята, която се разрази. Но чак толкова не съм очаквал. Само на мен са известни повече от две хиляди страници “за” и “против” тия есета, които сами са 150 страници. По примера на един западен колега, ако доживея някакъв кръгъл юбилей, ще пожелая да го отбележат, като издадат три-четири тома, съставени от статиите против мен и моите писания. Ще им се радвам повече, отколкото на самите писания!


***
Да не звучи нескромно, но ще кажа, че оттук насетне очаквам тая книга и съпътстващите я полемики да бъдат истински оценени. Цветан Тодоров в своето списание в Париж преведе тъкмо от тая моя книга. Чувал съм, че още тогава тя е заинтересувала интелектуалци на Запад. Мисля, че като се преодолее повърхностният нихилизъм във всичко, което е било по времето на тоталитаризма, и на тая книга ще й дойде времето.
Тончо Жечев
Болки от текущото, Летописи, 1995 г.