Езерни молитви

Владика Николай е роден на 23 декември 1880 година в село Лелич, разположено в Южна Сърбия. Завършва богословие в Белград и продължава образованието си в Берн, Женева, Лондон и Петербург. Там защитава докторат по богословие в Берн и философия в Женева. През 1909 г. става монах в манастира Раковица и започва да преподава богословски дисциплини в Белградската духовна академия. По време на войните между 1912 и 1918 г., той активно участва като доброволец, проповядвайки и оказвайки помощ на пострадалите от конфликтите. През 1915 г. правителството го изпраща във Великобритания и Америка, а през 1919 г., след завръщането си, е избран за Жички епископ. Две години по-късно преминава към Охридската архиепископия, но по настояване на Архиерейския събор и местното население се връща обратно в Жича през 1936 година.

След германската окупация на Югославия през 1941 г., Владика Николай е интерниран от нацистите и изпратен в концентрационния лагер Дахау заедно със сръбския патриарх Гавриил. Освобождават го през 1945 г., но вместо да се върне обратно у дома при комунистическата власт, той заминава за САЩ през 1946 година. Продължава да пише и преподава до смъртта си на 18 март 1956 година; умира стоейки с Библия в ръце, потопен в молитви. Мощите му остават запазени до 1991 година в американския сръбски манастир „Св. Сава" във Вашингтонска област Либертсвил. След края на комунизма във Югославия се реализира неговото дългоочаквано желание - да бъде погребан сред родната земя, именно там където е израснал - своето родно село. Скоро след тези събития Сръбската Православна Църква канонизира Владика Николай.