Хелън

„Хелън“ е последната творба на английско-ирландската писателка, есеист и публицист Мария Еджуърт (1768-1849), която се счита за един от основоположниците на реалистичния роман в английската литература. Въпреки че не са имали личен контакт, Еджуърт и Джейн Остин изразявали взаимно уважение към произведенията си. Съвременните литературни критици често описват „Хелън“ като книга, разположена между две различни времена: сравнително краткия викториански период на авторката и нейното значимо творчество през втората половина на XVIII век с голямо влияние върху литературата. Романът носи типичното за Еджуърт остроумие, чрез което тя представя психологически сложна картина на живота в английското светско общество от този период. Социалните коментари на писателката впечатляват със своята проницателност и хумор, който понякога преминава в сатира, но никога не достига до злобна ирония. Хелън представлява разумна, здравомислеща и добродетелна героиня, макар да не разбира напълно сложността и опасностите във висшето общество; чувствата й варират между възвишеност без сладникава сантименталност.

В сюжета става въпрос за трудния избор между приятелството и истината, както и между желанията на сърцето и моралната отговорност. Хелън Стенли трябва да реши дали да скрие тайната любовна кореспонденция на щастливо омъжената си приятелка Сесилия Кларендън – семейство, което я приема топло под покровителството на строгата но мъдра майка лейди Давенант. Ако приеме отчаяната молба на привлекателната Сесилия, Хелън рискува собствената си репутация - вероятно ще бъде опетнена или дори унищожена - а освен това може да предаде доверието оказано й от лейди Давенант относно защитата нравствеността на дъщеря й.

Допълнително усложнение е фактът, че Хелън има чувства към генерал Кларендън – строгият обаче благороден съпруг на Сесилия. Гранвил Боклер е талантлив идеалист с пламенна натура; той искрено обича Хелън - остава въпросът дали тяхната любов ще устои след откритията около старите любовни писма?