Водата плаче. Екопоезия

Тази книга има за цел да насочи вниманието на читателя към личното му отношение спрямо водата - в ежедневието, градската среда и на морския бряг. Различията в отношението на народите и религиите към водата са очевидни. В Израел наблюдавах как от пустинята хората са създали плодородие, използвайки Средиземно море като основен източник за напояване чрез филтриране на неговата вода. Мъртво море, разположено 423 метра под морското равнище с концентрирани солени води без живот, освен няколко микроорганизма, ме впечатли дълбоко. Станах свидетел как хърватите се възхищават на залеза над Адриатика; видях плажовете южно от Ню Йорк и устието на река Тахо в Лисабон, където туристи наслаждават се на пясъчните фигури. Споменавам Дунав край Русе и Галац с неговото величие, Темза с имперския си характер, отраженията на старинните кули във Вълтава в Прага и очарователните вили около Потсдамските езера или прохладния полъх от река Шпрее в Берлин.

България предлага несравними природни красоти свързани с водната стихия – уникалните Рилски езера, Атанасовското езеро до Бургас и великолепните резервати по реките Ропотамо и Камчия. Не мога да пропусна „Райското пръскало“, най-високият водопад на Балканите, както и множеството живописни реки, топли минерални извори и древни светилища покрай лечебни поточета.

Важен аспект е Черно море - перлата сред българските природни богатства със своя маршрут Via Pontica – ключова спирка за мигриращите птици между Европа и Африка. Слънце, топлина и вода... Това е същността на живота тук – именно Балканите предлагат всичко това. Който не осъзнава ценността на водата, живее саморазрушително.

Авторката призовава: "Не просто прочети тази книга; чуйте я! Осъзнайте греховете си спрямо творението… И когато стигнете до брега на водата за своето опрощение… може би тогава Земята ще стане място отново богато духом."