История на Югоизточна Европа от Ранното Средновековие до наши дни

Настоящият труд е плод на съвместната работа между Института за Югоизтока в Регенсбург и Института за източноевропейска история към Виенския университет, представени от двамата редактори. За Института за Югоизтока, който през 2012 г. се обедини с Института за Източна Европа под новото име Институт за изследване на Източна и Югоизточна Европа Регенсбург (IOS), тази История на Югоизточна Европа носи особена важност, тъй като представлява проект предшественик на многотомния Наръчник по история на региона, считан за по-академичен. Подготовката му започва още през 2010 г.

Според текста "Погледът отвън" винаги предлага полезни перспективи, особено когато е неутрален. Той служи като коректив спрямо нашите собствени разбирания, дори да не ги променя напълно. Струва си да се запознаем с него, защото ни провокира да разгледаме установените тези по-задълбочено и евентуално да ги преосмислим или потвърдим с нова увереност. Важно е поставянето на собствената ни история в контекста на региона; въпреки че рядко се осъществява това трябва да бъде приоритет. Сравняването на събития и факти не цели тяхното опростяване, а допринася за обогатяването им със значение и нюанси.

Историята на Югоизточна Европа може да предложи множество скали за сравнение - както със съседните страни, така и с по-далечни общности или разнообразни групи около нас. Полетата включват политически, икономически и културни аспекти. Поставянето на българската история в този широк регионален контекст е оправдано понеже предоставя убедителна основа за намиране отговори относно ключови въпроси от близкото минало – например защо България освобождава толкова късно от Османската империя или как комунизмът приключва мирно.

Сравнителният подход разширява разбирането ни относно мащабите на холокоста и терора след Втората световна война; той хвърля светлина върху отношението към властимащите и социалните нагласи сред определени групи.

Представената История на Югоизточна Европа от ранното средновековие до наши дни е колективен труд написан от водещи учени в немскоговорящото научно пространство плюс един автор от Холандия и една унгарска медиевистка. Вместо един универсален автор тук всеки специалист се занимава само с тематики свързани с техния опит; резултатите са обобщение натрупани знания много различни авторитети чиито произведения са посочени след главите в книгата.
В българския превод стилът е максимално запазен благодарение спазването пунктуационните особености; затова читателят получава академичен текст вместо интерпретация или адаптация."