Тераса над Рим

Сюжетът на романа „Тераса над Рим“ се развива през XVII век. Главният герой, младият гравьор Мом, е лудо влюбен в една жена, която обаче е предназначена за друг мъж. В резултат на ревност той получава ужасно наказание – лицето му е опожарено със сярна киселина. Обезобразен и отчаян, Мом трябва да се откаже от своята любима, но чувствата му остават неизменни до края на живота.

Паскал Киняр черпи вдъхновение и от нова техника в гравюрите - т.нар. „черна гравюра“, която започва да се използва през 1642 година. Тази иновация контрастира с традиционния метод, тъй като при нея светлото произлиза от тъмното. Думите „черно“ и „тъмно“ са сред най-често употребяваните в текста. Стилът включва кратки глави и изрази с афористичен характер.

Героят пътува из различни градове в стремежа си да намери изгубената любов и недостижимата светлина; той поддържа несигурно равновесие между реалността и своето творчество, което отражава съществуването му. На всеки завой го дебнат сенките и меланхолията около предметите и телата около него. Препълнен със съмнения, Мом предлага чрез произведенията си един вид хармония напълно противоположна на ежедневните му преживявания. Въпреки страданията си той игнорира ограниченията и предразсъдците чрез смелите си еротични графики, много от които биват унищожени по нареждане на властимащите фигури – както политическите така религиозните власти имат свой интерес към неговото творчество, защото талантливият художник винаги провокира скептицизъм у невежите хора!