Джуандзъ и неодаоизмът (сюенсюе)

В настоящата книга за първи път в България се изследват онтологичните концепции на Гуо Сян и Уан Би, разискванията относно човешката природа от Лиу Шао, както и естетическият бунт на седмината мъдреци от бамбуковата горичка. Джуан Дзи, Хъ Йен и Сян Сиу са известни с критиките си към интелектуалната среда на своето време, поезията вдъхновена от природата и философията за свобода, която представлява новаторски момент в духовния контекст на Древен Китай.

Сюенсюе - мистичното учение - предлага синкретично преосмисляне на даоистката метафизика и поставя най-сериозното рефлексивно предизвикателство пред древнокитайската мисъл. Неодаоизмът оказва влияние върху културните среди през периода Уей-Дзин, съчетавайки спонтанността и променливостта с конфуцианския акцент върху знанието.

Притчите на Джуандзъ за мъдреца и Пътя, както визията на Лаодзъ за неуловимото оформят насоките, по които ще продължи философското развитие след времето на Шестте династии (220 - 589). Влиянието на сюенсюе е значително при утвърдването на будизма в Китай и развитието му в рамките на неоконфуцианството през династиите Сун и Мин.

Дебатите около способностите и човешката природа (спорът между таланта и характера) откриват непроучени области в даоистките изследвания. Освен това Баопудзъ от Гъ Хун предоставя нови тълкувателни перспективи спрямо сложността και загадъчността нa Дао.