Единствено езикът

Представяме ви новата (четвърта) поетична книга на Васил Балев.

Васил Балев, роден през 1985 година, е създател на стихосбирките "Злак" (2011), "Стихотворения" (2014) и "Тежест" (2019). Той е носител на наградите за поезия от Фондация „Св. Климент Охридски“ и „Иван Николов“. Неговата пиеса "Свлачище" беше номинирана за наградата „Икар“ в категория драматургия и бе поставена в Театрална работилница „Сфумато“.

Може да се случи да се пробудиш посред нощ
и да откриеш, че едната ти ръка липсва.

Да опиташ да стигнеш до прозореца,
но да не помниш как точно.

Да видиш луната, която е разляла бяло мляко върху пода
и мисълта ти като попова лъжичка безпомощно блуждае там.

Възможно е да усетиш такава самота,
че да пожелаеш отново да бъдеш бебе, спящо в стара ваза,
смукало уморените цветя.

След известно време вече нямаш право да казваш „аз”,
въпросът “кой” става капка в непознато езеро,
чийто концентрични кръгове постепенно заглъхват.

Какво си всъщност?
Осакатен човешки торс, изровен от съня,
на който след две хиляди години някой учен
би приписал комично завишена стойност.

Но въпреки това животът все пак кънти отвсякъде
като нежна примамка.

Разбираш, че твоята ръка вече живее под леглото,
че сега тя води свои записи напълно независимо от теб,

и почти те обгрява нежност, когато виждаш
как нейният ужасно грозен тенекиен пръстен
(кой знае откъде го е намерила)
едва-едва проблясва сред мрака.