Там, където свършва морето

Разказите в дебютния сборник на Зарина Василева, озаглавен "Там, където свършва морето", съчетават лекота и яркост, напомнящи сапунени мехурчета, с дълбочината на реалността и смисъла. Те са натоварени като тежки камъни или олово, предизвиквайки размисли за живота и поставяйки ни здраво на земята. Чувствата преминават през нас – от тъга до радост, докато си спомняме за добротата и човечността. Думите на Зарина имат силно въздействие; те се движат подобно на клавишите на пишеща машина, която е документирала многобройни човешки съдби. Оставят следа у читателя и го пречистват.

Според Ива Спиридонова разказите изследват границите между различни житейски ситуации, разглеждайки теми относно преходното и постоянното чрез призма от светлосенки. Герои не могат да бъдат оценявани повърхностно; в техните истории дори тъмната страна ражда светлина.

Деян Енев описва как в тези деветнайсет истории той успява да се идентифицира с героите не само по сходство или несходство с тях, а защото ги познава още преди срещата им в книгата. Въпреки че носят различни имена и живеят далеч един от друг - щастливи или нещастни - той помни всеки един от тях благодарение на трансформацията им през погледа на Зарина Василева. Тази книга предлага важен урок за всички нас относно значението да сме истински хора до края – урок по хуманност и приемане към другия.

Симеон Илиев Аспарухов подчертава колко важно е всяка среща да бъде опит вместо болка; всяка дума да носи радост вместо тъга; а всеки жест да изгражда мостове вместо пропасти. Деветнайсетте разказа служат именно като напомняне за това през целия ни живот – че можем винаги да сме обект на присмех или забрава след нашето заминаване от този свят.