Улица без паваж. Дни и вечери

Интересно е да наблюдаваш как един творец започва своя път - първият му разказ, първият филм или ролята. Тези начален стъпки могат да бъдат малко колебливи и несигурни, но в тях винаги се усеща онзи талант, който по-късно ще се развие напълно.

Ако днес трябва да отнесем дебюта на Павел Вежинов към определено литературно направление, то той по-скоро попада под влиянието на неореализма, а не на сюрреализма. В своите ранни произведения авторът представя градския пейзаж – не зелени поля с цветя, а улици, покриви и трамвайни линии. Вместо отделни истории и индивидуални съдби, той описва колективните образи и събитията в живота на хората. Главните персонажи са изтормозените от действителността индивиди - тази сива маса от дребнобуржоазии с имоти, финансови затруднения и дългове. Сред героите откриваме студенти, които предизвикват установеното общество; семейна двойка със спорове или беден писател случайно попаднал сред богаташкия свят. Самият Вежинов признава, че ако има автобиографични елементи в творчеството си, те най-вече присъстват именно в тези разкази.

Книжката "Дни и вечери" даде надежда за продължаване на традицията след Йовков без празнотата между тях. Тя внесе новаторски сюжети и по-разширени перспективи с по-гъвкав език и свободен стил на писане. Не беше изненадващо кога книгата бързо се разпродаде за кратък период от време. Съдържанието ѝ оказа значително влияние върху обществото – това бе решаващият момент за появата на Павел Вежинов като важен автор.

Йордан Вълчев