Като земята

Мария Радулова, родена през 1929 година, преминава през редица трудности – от бедния живот в селото до войната и тежките следвоенни години в София. На 21-годишна възраст се омъжва за музиканта Цветан Радулов, а една година по-късно на света идва първата им дъщеря Йорданка. Дълго време Мария посвещава живота си на грижите за семейството и домакинството, но това не удовлетворява активната й и творческа душа.

Поезията винаги е била част от сърцето й, но тя започва да пише едва след като навършва 30 години. Скоро след това постъпва на работа в металургичния комбинат „Кремиковци“ като кранистка в леярния цех. Тя изпитва силна привързаност към искрящия метал и тази страст, наред с любовта й към поезията, остава жива до края на живота й.

През 1965 година семейството посреща новата си дъщеря Росица. През 1974 г., след успешен конкурс на баща им, двамата заминават за Германия за шест години; обаче Мария не получава разрешение да ги последва по партийни причини. В този период тя се отдаде изцяло на четене, писане и обществена дейност. Участието й в поетични рецитали с известни личности като Дора Габе и Станка Пенчева я утвърдило сред литераторите; печели множество награди от конкурси и стихотворенията й започват да бъдат публикувани във списания и литературни сборници. Стана популярна под името „Кремиковската поетеса“, заснемат документален филм за нея, а Давид Овадия предлага издаване на нейна стихосбирка — предложение което тя скромно отказала.

С гордост Ви представяме красивата и пропита с преживявания поезия на Мария Радулова; последното й стихотворение „Като щурец“ е написано когато е вече 89-годишна — то най-добре показва същността ù: тиха личност със състрадателно и великодушно сърце.