Оставайки с духовното богат

Димитър Бурназов изразява своята благодарност в стихотворна форма, оставайки верен на духовното си богатство.

Димитър Бурназов (псевдоним на Димитър Станков Димитров) е роден на 27 ноември 1986 г. в София. През 2012 г. завършва специалността Предучилищна педагогика с немски език. Той пише поезия и превежда творби на български, немско- и англоезични автори. В периода между 2006 и 2019 година получава морална подкрепа от Венцеслав Константинов. Напоследък успява да преодолее параноидните си страхове и днес е близо до победата над обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР). Неговите сонети, включително този посветен на Васил Левски, както и шестте му сонетни венца - Трънски импресии, Април в Бохова, Княжевски импресии, Ноември в Княжево, Битва и Княжевско прибежище – са особено значими; той също така пише за ОКР и за известни литературни фигури като Николай Лилиев, Димчо Дебелянов и други.

Поезията му привлича вниманието със своята мелодичност – дори когато не се придържа към рими (например при Р. Радков), темите му обхващат смелостта и надеждите. Чрез диалектните думи той прави сравнения между миналото и настоящето.

„Разбира се, че поезията трябва да идва от сърце – стига това сърце да бъде... грамотно.“ Сонетите на Димитър Бурназов служат като празнично потвърждение за успешната комбинация между чувство и техника. Устойчивото овладяване на формата предотвратява безсилието му пред тематиката – те ни връщат към детството или оживяват селца и реки; а самотата не носи злоба, а желанието за единствената жена; освен това чрез посвещенията си към любими поети показва преклонение пред тяхната стойност. Тази книга представлява лиричен остров: авторът вече не е Робинзон след като споделя красотата с читателската аудитория. Благодарение на него ние сме част от тази магия!
Камелия Кондова