Любов и черна магия.Тибетски загадки

Една вечер, след като слънцето беше залязло, моят приемен син ламата Йонгден и аз седяхме пред палатката на вожда и пиехме чай с него. В този момент чухме звука от галопиращ кон. Домакинът ни веднага се настъпи внимателно.

— Конник... Животното е натоварено — отбеляза той, използвайки своя остър слух, за да разбере дали става въпрос за кон, който е избягал от стадото или такъв, язден от човек.

След малко пред нас изскочи млад мъж от гърба на един уморен кон. Той помогна на момичето, което бе седяло зад него, да слезе на земята.

— Нуждая се от два бързи и силни коня — каза спешно той на нашия домакин. — Имам пари – ще платя каквото поискате.

— Утре можем да обсъдим това — отвърна Гараб. — Но вече е късно; преспете тук тази нощ.

— Благодаря ви — рече ездачът, — но трябва да тръгнем веднага. Преследват ни! До сутринта трябва да стигнем до далечен стан при приятели. След кратка пауза добави: — Аз я отвличам. Тя е съгласна…