Пяната на дните (ново издание)

В творчеството на Борис Виан, езикът преодолява своите ограничения, а предметите притежават собствено съществуване. Разбитите стъкла сами се възстановяват, някои облаци излъчват аромат на захар и канела, докато други напомнят за кориандър и билки. Тортите звучат като грамофонни плочи, вратовръзките упорито отказват да бъдат затегнати, а змиорките и пъстървите пътуват през водопроводните тръби с цел да достигнат до любимата си паста за зъби. Ъглите в стаята придобиват закръглена форма под влиянието на определени джазови мелодии, а пианата сервират коктейли... В този сюрреалистичен контекст разцъвтва любовта между Колин и Клое. Когато обаче Клое заболее, е напълно логично страданието й да произтича от водна лилия в белия дроб и лечението отново да включва цветя. Докато тя все повече отслабва, стените започват да се приближават една към друга, прозорците намаляват размери, а светлината бавно угасва...