Държавно управление и правно регулиране
Информация за книгата
| Издателство: | Сиела |
| Брой страници: | 232 |
| Година на издаване: | 2024 |
| Дата на издаване: | 2024-02-23 |
| ISBN: | 9789542845904 |
| SKU: | 04651430003 |
| Размери: | 13x20 |
| Тегло: | 186 грама |
| Корици: | МЕКИ |
| Цена: | 7.67 € |
В демократичната правова държава не съществува „държавно управление“ без активното участие на гражданското общество. То е организирано чрез процедури, в които участниците упражняват контрол и влияние върху решенията, вземани от упълномощените държавни органи.
Правното регулиране представлява специфичен вид правотворческа дейност, която има за цел да институционализира обществения нормативен интерес. Именно тук виждам връзката между управлението и регулирането: правото служи като инструмент за държавно управление. Управлението се изразява в ръководството на общодържавните дела в рамките на законовата структура, зададена предимно от Конституцията; следователно всяко управленско решение трябва да бъде интегрирано в конкретния правен механизъм, който осигурява неговото изпълнение.
Ако перифразирам Тацит, мога да подчертая, че колкото по-недостойно е едно управление, толкова по-неправилна е свързаната с него законодателна база. Под „управление“ разбирам действията по създаване, прилагане и тълкуване на закона. В този контекст ще разгледам принципа за разделение на властите - юридическият му аспект включва управлението на правото вътре в самата държава. Затова ще опровергая тенденцията към натрупване на множество закони, което само по себе си ерозира доверието към закона. Ще оспоря идеята (по Джовани Сартори), че законодателстването може да служи като основа за управление; той уточнява: "това означава смесване между управление и приемане на закони".
Законодателният процес всъщност представлява пресечна точка между политика и право. Моята позиция тук е ясна: политическата програма на партията или коалицията с най-много гласове трябва задължително да се превърне в законодателна програма. Само така можем да считаме закона за легитимен - тоест такъв, който отразява обществената воля.
За едно управление да бъде определено като „добро“ или „успешно“, то трябва непременно да бъде основано върху правни норми и обосновки; затова го квалифицираме като правилното действие. Заключавам след това, че публичното управление следва стриктно да спазва принципите заложени в правото - особено тези записани в Конституцията.
Важно е също така компромисите често са неизменна част от този процес; те обаче трябва винаги да бъдат направени въз основа на избор между справедливостта във моралния или юридически аспект според конкретните условия и ситуации. Не бива моделът за справедливост просто да произлиза от компромиси - именно това показва умението при управлениято . Консултации и координация сред участниците в дебатите формират демократичната основа на всяко добро управлявано общество.
Управлението притежава легитимност единствено когато успее успешно мотивира всички субекти спрямо спазването на законите си , а самият тях пък би трябвало ясно отражава техните желания , както институционализира интереса общността .
"Държавно управление и правно регулиране" е книга от Тенчо Колев, издадена от издателство Сиела през 2024 година. Книгата има 232 страници и е с МЕКИ корици.