Романите на Димитър Димов. Философско-психологически прочит

Чуждото в творчеството на Димов е базисно за наративната му стратегия. То е структурообразуващо за неговите творби, а не външно и формално, както в повечето случаи е било възприемано (вж. напр. Георгиев 1974; в по-ново време Балевски 2003 и т.н.). На чуждото се крепят и фабулата, и образите, и разказваческата гледна точка. Без да се включва в опозиция с родно/българско, то е пряк подстъп към най-значимите философско-психологически търсения на автора.

Из Глава втора: "Навътре към чуждото – стратегията на едно творчество"