Романите на Димитър Димов. Философско-психологически прочит

Чуждият елемент в творчеството на Димов играе ключова роля за неговата разказваческа стратегия. Той служи като основа за изграждането на произведенията му, а не просто като външна и формална част, както често е било интерпретирано (например Георгиев 1974; по-късно Балевски 2003 и др.). На чуждото се базират както сюжетът, така и персонажите, а също и перспективата на разказвача. То не влиза в конфликт с родното/българското, а представлява директен път към най-дълбоките философско-психологически търсения на автора.

Из Глава втора: "Навътре към чуждото – стратегията на едно творчество"