Зазидани

В страниците на тази книга се разказва за старица, която вплита своите предсказания в гоблени. Със всеки бод и цветен акцент тя изобразява бъдещето на жителите на едно село, разположено под планина, толкова ревнива, че е необходимо да бъде взривена, за да позволи преминаването на влак. Досега само реката имала привилегията да минава през нея. Новият век вече е настъпил след първата голяма война и селото започва изграждането на новия си живот – историята проследява три поколения от миналия век в място с двуглав козел, баячки и лечители; тук има скрито съкровище и случки като от сън, както и сънища по-истински от самия живот.

Ако това ви напомня на магически реализъм, сте абсолютно прави. „Зазидани“ се отличава от традиционните български исторически романи и наподобява онова магическо повествование, което възникна в Латинска Америка през средата на XX век и продължава да вдъхновява света. В книгата селото няма име; то носи своята сто годишна самота там, където за здравината му трябва да се зазида човешка сянка.

Събитията в книгата може би ще избледнеят във вашата памет - те криволичат подобно на българската история през XX век и служат единствено като фон за незабравими герои със съдби преплетени чрез неизменима българска орисия. Забутано някъде из Северозапада, това село е свързано със света: децата му ще бъдат последвани как пътешестват както в студените руски гори така и в горещата пустиня Израел.

Не мога да повярвам — мислех си — че тези герои са просто плод на авторското въображение; те изглеждат твърде истински; вероятно само имената им са измислени. Не всички обаче — сподели ми Петър Маринков при разговорa ни — част от тях носят реалните си имена: мъжете и жените от неговото родословие.

Но най-забележителното качество на „Зазидани“ е езикът й. Този език носи благост позната още от детството ни – помним го когато бабите ни приспиваха с дълги омагьосващи приказки.
Веселина Седларска