Съзерцание на безкрая 2016-2023

В новата си творба „Съзерцание на безкрая“ Иван Гранитски наблюдава света и хората от перспективата на поет, който съчетава философска дълбочина с лични убеждения. Като човек, отдаден на своята кауза и с богат опит в знанията, той естествено се обръща към древната философия от времето, когато тя все още е неразривно свързана с митологичното мислене и използва образи и начини на разсъждение, характерни за архаичния човек.

Много от стихотворенията му изследват търсенето на Пътя – един важен архетип в архаичната концепция. Този Път може да бъде предопределен, но не е строго фиксиран; неговото направление и завършек зависят от индивидуалните избори и действия: дали ще се стремим към звездите или ще останем при лодкаря, който ни очаква.

Реещите души във вечността явно са вдъхновени от орфическите и питагорейските учения за безсмъртието. Най-висшата цел в пътуването на орфическата душа е да достигне до звездите и да наблюдава техния танц. Гранитски проявява силен интерес към това философско течение, затова не е случайно присъствието на теми като безсмъртието на душата, превъплъщенията й както и магическия смисъл зад числата. В крайна сметка истинската душа ще участва в вечния пир сред другите герои и божества.

Професор Иван Маразов