История на цивилизацията: Значимите медицински постижения

На 27 юни 1527 година, на площада пред основната сграда на Базелския университет, един професор извършва ритуално изгаряне на произведенията на Хипократ, Гален и Авицена пред очите на своите студенти. Това смело действие, макар и кощунствено за времето си, всъщност поставя началото на нова ера в медицинската наука. Професорът е Парацелз – велик лекар от Ренесанса, хирург и естествознател, който осмелява да оспори неправилните твърдения в работите на досегашните авторитети и да подложи под съмнение цялата схоластична медицина. Именно затова го наричат „баща на научното изследване“.

Преди него обаче здравната наука вече е имала свои върхове и падения, значими лекари и впечатляващи открития. Медицината – това "най-велико от всички изкуства", както я описват античните философи - преминава дълъг път от праисторическите си корени до настоящите забележителни достижения. Този маршрут често се сблъсква с предразсъдъци и социални пречки; понякога поема погрешна посока или затъва в догми, но неизменно намира вярната траектория.

Благодарение на множество влиятелни личности – лекари, учени, философи и иноватори – случайно наблюдение може да доведе до фактическо установяване от един учен; години по-късно друг ще проучи темата задълбочено; век след това трети ще предложи логично обяснение; а чак после четвърти лекар ще потвърди истинността му. Така всеки допринася за конкретното медицинско откритие със своя принос. Всички те жертват нещо за науката: някои плащат с живота си при преследването й; други постоянно се борят срещу недоразуменията; трети защитават позициите си ценой личното щастие; а четвърти прекарват безсънни нощи в лаборатории или провеждат рисковани експерименти върху себе си за напредъкa в човечеството.

Както казал Парацелз: „лекарят не бива да бъде лицемерен или страхливец; той трябва да бъде справедлив човек“.