В небето над Халхин Гол

В годините, предшестващи грандиозния военен конфликт, по-късно наречен Втора световна война, важни политически фигури започват активна подготовка за ново преразпределение на глобалната карта. Някои от тях били тези, които наложили условията на последните мирни споразумения след Първата световна война с цел да запазят статуквото, докато други търсели възмездие и стратегическо пространство за реализиране на своите амбиции. Стремежът към военно превъзходство довел до пълната милитаризация на икономиките. Така в средата на 30-те години вече не се поставял въпросът дали натрупването на военни сили ще доведе до нова мащабна конфронтация, а кога именно това ще се случи.

За да изпробват новите оръжия с усъвършенствани технически характеристики и свързаните с тях изменения в оперативното изкуство, по различни части на света избухвали така наречените „малки войни“, днешните локални конфликти. Въпреки че Стара Европа била очаквано място за реванш и разрешаване на противоречията от Версайския договор, първоначалните огнища избухнали извън централните територии - в няколко африкански държави, Южна Америка и Азия.

През лятото на 1936 година започнала Гражданската война в Испания, която продължила три мъчителни години и донесла огромно страдание за милиони хора – директно или косвено засегнати от интервенцията. Тази война завела до установяването през април 1939 г. на поредния тоталитарен режим в Европа. Между успешното навлизане на генерал Франко в Мадрид и старта на Полската кампания от страна на Вермахта остава незабелязан един относително кратък военен сблъсък, който оказва дълготрайно влияние върху начина употреба както във военното дело, така и върху резултатите от бъдещи кризисни ситуации - какво във военно отношение , така и извън него. В съветските исторически трудове той е познат като Събитията при река Халхин Гол; японците го наричат Номонхански инцидент.