История на науката от писанията на Аристотел до теорията за големия взрив

"От философията на Аристотел до концепцията за големия взрив.

Книгата „История на науката“ разглежда открития, които променят нашето възприятие за Земята, Вселената и самите нас. Пътят към тези прозрения винаги е бил дълъг и труден, воден от хора с неугасим вътрешен импулс, готови да се изправят срещу вековно утвърдени погрешни схващания - някои с решителност, а други по-внимателно - дори рискувайки живота си.

Между геоцентричния модел на Птолемей и осъзнаването, че Земята е просто една от многото планети минават четиринадесет века; идеята за атомите като основни единици материята била споменавана още в древността от гръцките мислители, но след това забравена за повече от две хилядолетия. Тя става последователна научна теория едва през XIX век. По също толкова сложен начин човечеството започва да разбира, че светът не е създаден окончателно единствено за човека; той е резултат на милиарди години развитие и както неживата материя, така и живите организми преминават през непрекъснати изменения – никой не контролира съдбата ни освен нас самите.

В тази книга ще намерите интересни истории относно многовековната борба между старомодните вярвания и иновационните открития; разкази за драматичното падение на авторитети почти обожествявани в продължение на векове; примери за удивителната консервативност в човешкото мислене, при която дори пред явни факти хората отказват да приемат грешките в своите убеждения.

Най-важното обаче е какво прави истинската наука различима от суеверието, теории на конспирации или религиозни догми – именно научният метод формулиран първоначално от Франсис Бейкън. Според него всеки експеримент трябва да може да бъде повторяем безброй пъти с идентични резултати; всяко твърдение подлежи на проверка чрез подобни експерименти и всеки авторитет може да бъде оспорван при наличието на достатъчни доказателства."