Направих каквото можах

Вероятно фактът, че съм се родил в София преди почти осемдесет години в семейството на французин и българка, е причината да чувствам силна привързаност както към България, така и към Франция. Въпреки това имам особена слабост към родината си, която бе под тоталитарен режим за половин век.

Ако призракът на реалния комунизъм беше изчезнал завинаги от историята, вероятно нямаше да изпитвам нужда да разглеждам злините от онези мрачни времена. За съжаление обаче действителността е различна – знаем добре, че без запазване на паметта жертвите на тиранията винаги ще бъдат забравени.

Затова реших да споделя тази подобна на сага история, носеща духа на епопея и изградена от сълзи и усмивки, смелост и страх. Тук любовта и приятелството се преплитат с предателства; победите често водят до разочарования.

В общи линии предоставеният текст представлява по-скоро романизирано есейно произведение отколкото класически роман – една фикция с много истини (или поне почти всички). Сега след като направих това уточнение, оставям читателя сам да прецени стойността и истинността му.

Алфред Фосколо
„Тази творба е значима... Освен интересната историческа перспектива - тя разкрива малко известен аспект от XX век - разказът включва неочаквани сюжетни обрати, които задържат вниманието на читателя. Изумителен роман написан с точното перо на един талантлив автор – понякога възмутително и саркастично представяне с пикаресков хумор.“

Стефан Куртоа, историк и редактор на „Черната книга на комунизма“.