Жив

„Жив“ не е просто поредната творба за войната; в него се усеща животът с всичките му ужаси, страхове, малки радости и философски разисквания.

Как могат да бъдат свързани филмът „Коса“, романа „По пътя“, музиката на Бъди Гай и имената на Пенчо Кубадински и Владимир Путин? Как бунтарската жажда за свобода може да съществува редом с гнева от кръвожадните същества около нас? Как можем да разказваме, когато войната и смъртта са буквално до нас? Емил Тонев предлага свои отговори в романа „Жив“. С дълбока отдаденост той представя житейските преживявания на едно българско поколение, включващо закъснели хипари и добродушни грешници. Отговорите идват без колебание - със страстна доброта.

Доц. д-р Младен Влашки (литературен критик)

Романът на Емил Тонев ме впечатли с вниманието си към детайлите и начина, по който сплита личното с историческото. Това не е обикновена книга за война – тя носи пулсацията на живота с всички негови ужасии, страхове, дребни радости и търсения в сферата на философията. Персонажите са автентични хора, ранен както физически, така и психически.

Особено ми направи впечатление как авторът работи с времето – като концепция, но също така като неизменима реалност, която влияе върху съдбата на всеки един герой. Миналото тежи над тях , но в същото време придава значение. Описанията му са кинематографични и плътни; всяка сцена ни потапя в свят, който въпреки ужасите от войната изобилства от поезия и дълбоки размисли.

Това е роман за живота – този живот продължава винаги напред дори след най-тежките бурі.