Личният живот на Елизабет I

Кралица Елизабет I, считана за един от най-великите монарси в историята на британската корона, остава и до днес символ на вдъхновение и гордост за жителите на острова. Тя е известна с прозвищата Глориана, Кралицата дева и Добрата Бес, тъй като се издига на трона след множество трудности и в период на остри политически и религиозни конфликти. Реформацията, която нейният баща Хенри VIII започва, създава сериозно разделение сред английското общество, а краткото управление на Едуард VI последвано от терора под управлението на „кървавата“ Мери Тюдор само задълбочават кризата. Затова именно младата Елизабет трябва да преодолее всички разногласия и да възстанови желаната стабилност в страната.

Като млада кралица тя проявява впечатляващи качества и силен характер, но това идва със загуба в личния й живот. Нуждата от балансирани решения я принуждава умело да избягва многобройните предложения за брак от знатни особи, включително от руския цар Иван Грозни. С подкрепа от обединеното си царство Eлизабет успява да реализира успешна външна политика; кулминация на което е победата над испанската „Непобедима армада“. През времето известно като "Елизабетинската епоха", продължаващо 44 години под нейно управление, страната преживява значителен икономически и културен напредък. Разцъфтяват ренесансовият театър, литературата и изкуствата; започват колонизационните усилия в Новия свят; а чрез основанната Източноиндийска компания към Великобритания постъпват безброй богатства, които позволяват разширяване мощта й.