Ерик Кн.1 от Ерик. Сказание за силата

Над планинското езеро се сгъстява мрак, а отминаващата зима замразява тишината на северната земя. Малко момче, облечено в кожи и с меч, украсен с гарванова глава, се бори с неравния терен и калта под краката си, носейки тежкия товар - останките на своя баща Едсгар, могъщия войн от великия Север.

От небето струи ярка светлина към погребалния огън. Звукът е пронизителен и напомня за милиарди метални частици, падащи върху стоманен щит. За последно сбогом Едсгар се обръща към Ерик; красивите валкирии вземат душата му и той полита с тях към Валхала, където ще заеме своето почетно място до Один.

Изтощен и ранен, Ерик тръгва обратно у дома да изпълни последното желание на баща си – самотник сред непознатото.

„- Коя си ти…? – прошепва детето.
- Аз съм дъщерята на Один и Началото на времето. – отвръща глас като пролет - Аз съм Принцесата на зори.“ В този миг хиляди арфи започват да звучат нежно.
Ерик усеща как потъвам; приказното момиче изчезва надалеч.
- Ще те видя ли някога? – пита той със сърце пълно надежда.

Малкият герой попада във вихър от двуличие, предателства и заплахи. Норните определят битките като негово призвание - реални или невидими. Дали малкият воин ще успее да оцелее? Ще следва ли наследството на своя баща?

Вълнуващото приключение на Ерик продължава в Първата книга."