Умрелите са живи

"Умрелите са живи" е компактна, но значима книга, която разглежда темата за смъртта и нашите починали близки. Текстът в нея работи на дълбочинно ниво, отключвайки нови прозрения у читателя.

Не случайно Елеазар Хараш споделя в предговора:
Смъртта не означава край на връзката с любимите ни хора.
Къде беше ти преди да се появиш на света?
Връщат ли се мъртвите обратно тук? Всички те вече са сред нас - откъде иначе биха могли да се завърнат от отвъдното?
Смъртта представлява излизане от физическото тяло и навлизане в съзнанието.

Тези, които живеят със зло, всъщност съществуват в смъртта – те я носеща вътре в себе си. Човекът с лошо поведение е подготвен за другия свят; както вървим по улиците, можем внезапно да чуем как някой казва, че е станал невидим – той просто се е скрил. Искам да кажа: независимо дали сме видими или невидими – невежеството остава при него като неизменен спътник. Такъв човек напомня движещ се гроб и преминава от един низък свят към друг. Това е пътят на злото.

За чистосърдечния човек няма смърт или умиране – има само заминаване. Онзи, който желае да избегне преждевременната си кончина, трябва да освободи душата си от всякакво зло, тъй като смъртта и злото са свързани помежду си. Смртта служи като ограничение срещу разрастването на злото; така незнанието може да бъде предотвратено.
Елеазар Хараш