Пандора. Сборник с емблеми

Терминът "емблема" произлиза от гръцка дума, която означава мозайка или част от сглобяема мебел. Той обозначава специфичен жанр в литературата на Западна Европа, който днешният читател едва ли познава, но всъщност е един от най-успешните печатни проекти по време на френския, италианския и немския Ренесанс. Основоположник на този жанр е хуманистът Андреа Алчиато (1492-1550), който е бил учител на реформатора Жан Калвин (1509-1564).

Емблемата може да се разглежда като вид ребус. Тя умее да комуникира чрез предмети и да предава идеи посредством звуци. Процесът на нейното създаване следва поетичния идеал на Хораций, който много хуманисти и творци от Ренесанса са споделяли и почитали. В емблемата образите и словата действително си взаимодействат. Образът не представлява просто иллюстрация или повторение; той служи като интерпретация на текста. От самото си възникване емблемната литература става арена за интелектуална конкуренция между художници и поети, които се стремят или да открият думата в образа, или обратното – границите между двете изкуства.