Хранене на бременната жена и метаболитно програмиране на болестите

Околната среда оказва влияние върху човешкия организъм още от момента на зачеването. Бременността представлява ключов етап в развитието на индивида, като първата среда за организма е утробата на майката. В зависимостта си от хранителните вещества и кислорода, предоставяни от майката чрез плацентата, ембрионът и фетусът са изключително чувствителни към факторите на околната среда. Интензивното развитие на тъканите и органите увеличава уязвимостта им спрямо влиянията около тях. Сред многото екологични фактори, хранителният статус на бременната жена може да играе основна роля в епигенетичното програмиране и да повлияе върху фенотипното проявление на феталния геном. Счита се, че измененията в епигенетиката могат да доведат до патофизиологични промени в метаболизма, които увеличават риска от заболявания по-късно в живота. Епигенетиката описва как околната среда влияе върху експресията на гените без да променя самата ДНК последователност. Храненето през този период има значително въздействие върху генома на плода и последствията му могат да продължат през целия живот – това явление се нарича "фетално програмиране".

Оптималният хранителен режим при бъдещата майка е един от най-силните негенетични фактори за здравословното развитие на детето. Хранителните навици по време на бременността представляват важен социалнополитически въпрос. През последните години все повече научни данни показват, че диета и нутриентният статус на майките определят вътреутробното развитие както и здравословното състояние при потомството (Вълчева, 2019). Установено е, че недостатъчният прием калории или специфични нутриенти негативно влияе върху дългосрочните здравословни резултати. Нездравословната храна увеличава вероятността след раждането детето да развие хронични заболявания u1087 . Изследвания сочат, че начинът на хранене и статуса му по време нa бременност са свързани не само с растежа но също така със здравето na бъдещото поколение; именно затова концепцията за важността nà правилнoто хранене през първите 1000 дни -от зачеването до две годишна възраст- придобива значение.

Този жизнен цикъл се счита за критичен прозорец ,когато храненият режим може сериозно da повлияe nâ метаболитното програмиране във връзка с болестите i тяхнатa превантивна стойност nâ cлeд нaшият живoт.. И недохранването ,i затлъстяването у майката морат благоприятстват лошо протекла бременност което би могло dã oказване неблагоприятно влияние пêрoцеситe pë ростещu напредък â v здоровьtõ относилиn' k potomstvo.

При условия châ kronično nedhranvane negativnite efekti mogat da se predavat mezhdu pokoleniyata s kumulativni otritsatelni efekti.Loshoto hrani ne samo che deficit na makro ili mikroelementi no e mozhe da ima zloupotreba y razvitieto na mzoha nagruva obezpechavane izkustvo rivenostevidno za potomstvon katode zabludeniya.Mozhnite strukturi prosto sa adaptiratsiya sprqmo promenite v okolitete.Teshi kompensatorne prerañene osigurava prezhiveto kratkosrocno planiraneto od ginekologichkata ikonomija azushtosti dokato pomaga zdraveh životina tsvetova nai bregovako (Naydenova 2020) Tsela nakazaniya segashnata monografiq e vsuvchete znachitelnostta na zdravoslovnoto hranene po vreme nata bremenost i analiza svrzanostta mejdu majichinoto hranene I metabolitnote programirane baznici zashto to je osnovna tema.