Момичето, което усещаше книгите

Каква ли миризма биха имали книгите, ако човек можеше да ги "чете" с обонянието си? Италианската авторка Дези Икарди предлага отговор на този въпрос чрез завладяваща и емоционална история, изпълнена със загадки и тайни. В нея се разказва за любовта към литературата и един уникален читател.

Действието се развива в Торино през 1957 година. Главната героиня Аделина пристига в града, за да учи, като живее при своята леля Амалия – жена с хладен характер и ограничени възгледи, която също така носи свои собствени тайни от миналото. Аделина среща трудности с четенето и паметта си до момента, в който открива изумителния факт, че може да "чете" книги на различни езици посредством обонянието си; по този начин тя усеща чувствата и впечатленията на предишните читатели. Но скоро това нейно необичайно умение започва да представлява опасност.

Нотариусът Верняно, известен със своите хитрости и алчност, е баща на най-добрата приятелка на Аделина – Луизела. Той замисля план как да използва способността й за декодиране на мистериозен древен ръкопис с неизвестна писменост — „Ръкописът Войнич“, наречен така след откритие от неговия собственик. Верняно решава да ухажва леля Амалия с подаръци в опит да убеди племенницата си Аделина да пътува до Ню Йорк. Там живее собственичката на ръкописа, който държи заключен в банков сейф. След провала му Aделина да разчете фототипното издание на текста той измисля нов план за достъп до оригинала – рискован ход за живота й…

С увлекателна проза и интригуващи моменти романът вплита детайли от мистерията и представя прекрасно литературно произведение във традицията на голямата италианска и европейска литература.