Царица Елеонора Българска

Князът и Княгинята се появиха, хванати за ръце: той беше висок и с пълна фигура, облечен в генералска униформа, покрита с отличия. Движеше се бавно и леко накуцваше – истински страдалец! Полуобърнат към Нейно Височество, погледът му изразяваше удовлетворение, сякаш бе яхнал благороден кон. А тя – със своята дълга шия и елегантен овал на лицето, висока и стройна, носеше бяла лионска коприна с толкова семпла и стилна кройка, че подчертаваше красотата й по начин безупречен като формула или афоризъм. Всеки допълнителен детайл би развалил нейната впечатляваща цялост. Княгиня Елеонора не беше нито млада, нито особено красива; но притежаваше такава естествена царственост, че изглеждаше недостижима за всякакви чувства освен възхищение.

През деветте години от своето управление – които преминаха между блясък и трагедия по време на Балканските войни – царица Елеонора успя да трансформира ролята си от мащеха на височайшите сираци до Майка на Отечеството. Световната преса я наричаше „Коронованият ангел на България“. Последното й желание бе изпълнено: тя намери вечния си покой в святата българска земя близо до стените на Боянската църква, която лично бе спасила от разрушаване и подарила така на бъдещите поколения и света.