Измамата Сан Стефано (второ преработено издание)

Второто преработено и разширено издание на книгата на Иво Инджев, озаглавена „Измамата Сан Стефано“, задълбочава анализа на фактите и заблудите около предварителния мирен договор между Русия и Османската империя.

Книгата разглежда каква роля играят руснаците в Руско-турската освободителна война и прави паралели между процеса на русификация в България през XIX век и съвременната "денацификация" в Украйна.

Инджев, известен журналист и публицист, разбива исторически митове и пропагандни клишета. Той акцентира върху аспекти от руската външна политика, които не оставят положителен отпечатък в българската история. Днешният Путин оспорва правото на украинците да се различават от руснаците с цел по-лесното им присъединяване към Русия. Исторически погледнато, Русия често е игнорирала идентичността на българите, предпочитайки да ги вижда само като кръвно родствени със своите поданици.

Независимо от усилията за контрол над Балканския регион, както тогава така и днес българският народ успява да избяга от опитите за доминация. В момента украинците продължават борбата си срещу агресията с големи загуби - нещо което напомня за нашето минало.

Санстефанският мирен договор завършва Руско-турската война (1877-1878) г., но неговото значение е обект на анализ в труда на Инджев. Той изследва ролята именно на граф Николай Игнатиев сред многобройните фигури свързани с този период.

Чрез мащабно проучване базирано както на местни така и чужди архиви - например работи написани от Евгений Утин или Газенкампф - Инджев предлага критичен поглед към установяването на тясната връзка между България и Русия през времето след освобождението ни.

Авторът разобличава митовете относно вечната дружба между двата народа като показва факти от историческите документи. Като пример той цитира лорд Биконсфилд: „Руския план“ демонстрираше интереса единствено към стратегическите Проливи без истинска ангажираност спрямо България или Босна.

Игнатиев сам споделя своето нежелание въвлече страната си във войни без ясни цели - това поведение говори много за реалните намерения зад действията му. В допълнение Иван Аксаков добавя своя антисемитизъм чрез злобни коментари относно кланетата след Априлското въстание; такива възприятия поставят под съмнение легитимността им като герои у нас дори до ден днешен.

Иво Инджев отправя предизвикателство дали тези личности могат все още да бъдат почитани в контекста модерните разбирания за човешките права.