Срещу течението: Българската текстилна промишленост 1800-1912 г.

Духовното, културното, религиозното и политическото развитие на нацията напредва паралелно с дълбоки и обхватни трансформации в икономическия и социалния живот на страната. Текстилната индустрия, включително абаджийството и гайтанджийството, е отражение на тези промени. Поради относителната висока степен на изследване в тази област, можем не само да реконструираме по-подробно обществените изменения, но също така да проследим динамиката на икономическата, културната и политическа модернизация. Икономическият растеж през втората половина на XIX век вдъхновява нова жизненост в преди това изолирани планински населени места. В резултат от текстилния бум градове като Карлово, Казанлък и Габрово се утвърдиха като центрове не само за икономика, а също така за образование и политика в Българските земи. Именно те произвеждат национални лидери, които водят борба за народна просвета, култура и църковна и политическа независимост.

Книгата поставя край поне на две основополагаещи идеи в социалните науки: за строгата опозиция между традиционно и модерно; както и концепцията за модернизационните процеси по модела център – периферия - където периферията винаги остава назад от централните региони със значителни обществени последици. Освен това е оспорена още една идея - този път свързана с националния разказ - относно стратегичното местоположение на България. Изследването показва вместо това, че откъснатостта – както географска така инфраструктурна – е важен фактор при обяснението на специфичната асинхронност във възхода на текстилната индустрия у нас.

Доц. д-р Милена Якимова (СУ)