Пространства на мълчанието

В живота често се случват събития, които променят начина, по който възприемаме света. След неприятен инцидент, при който си счупих долната челюст, бях принуден да мълча в продължение на месец. В периода на възстановяване имах време да се запитам за значението и важността на мълчанието в човешкия живот. Така започнах да водя дневник, който представлява първата част от тази книга. Тук споделям истинското си Аз – без прикрития и фалшиви образи; човек, обгърнат от болката и тишината си, сякаш поставени му с цел да осмисли свободата чрез невъзможността ѝ.

Темата за мълчанието е разгледана и във втората част на книгата, но тук погледът ми е насочен в друга посока. Прилагана е обратна перспектива характерна за византийската и руската традиция в живописта. Линиите не пресичат хоризонта; те намират своя точка извън пределите на видимото поле. Главният герой вече не съм аз самият, а човечеството – задавам множество тревожни въпроси относно неговата съдба.

Третата част представя размисли на психиатъра: какви последствия ще имат „родилните страдания“ на нашето време? Човечеството стои пред прага на ново страшно Средновековие: Ковид-19, глобализъм, растящ атеизъм и дехуманизация... Но като реакция към всичко това ще се появи несъзнателна съпротива, която впоследствие може да промени света такъв какъвто го познаваме днес. Може би именно в отчаянието можем да намерим надежда – надеждата че можем да надминем себе си и отново да открием хуманността у нас…