За нервния характер

В основния си труд "За нервния характер" Адлер оспорва концепцията на Фройд, според която сексуалният нагон е централна движеща сила в човешката психология. Вместо това, той предлага иновативна теория, която поставя акцент върху социалната природа на индивида и неговите взаимоотношения с обществото.

Чрез детайлен анализ на човешкия ум, Адлер идентифицира ключова причина за неврозите – липсата на чувство за общност и изразените човешки уязвимости и техните взаимозависимости:
- комплекс от малоценност и несигурност
- тревожност, страхове и проблеми със съня
- повишена защитна реакция, недоверие и вина
- желание да се избяга от реалността
- фиксация върху определени идеи
- стремеж към надмощие или контрол
- засилено егоизъм и унижение на другите
- алчност, завист и скъперничество
- агресия, жестокост, деспотични наклонности

Произведението "За нервния характер" е забележително по своята дълбочина и реализъм; самият Адлер го оценява високо: “Малко вероятно е да се появят теории с подобно значение за обществото относно преодоляването на стремежа към власт и насърчаването на чувството за принадлежност.”