Български хроники том 2 (ново издание)

Тази публикация представлява финалната версия на "Български хроники".

Историците обикновено възприемат човешкия живот предимно чрез факти. Стефан Цанев, от своя страна, добавя емоции и размисли към тези факти. Неговата цел е да направи историята интересна за бъдещите поколения, така че те да не се чувстват отегчени или уморени от изучаването й. Авторът представя събитията по естествен начин и неговите исторически разкази напомнят на трохите оставени от Хензел и Гретел - нашето вглеждане в миналото винаги ще бъде опция, а не неизменност. В този контекст подходящо послание относно историите на Стефан Цанев би било: "Уважаеми дами и господа, Историята продължава."

"Скуката е духовна чума. Преди повече от двадесет години, когато с проф. Николай Генчев седяхме в Кинодейците или Руския клуб, след третата чашка той ме подканяше:
- Поете, защо не напишеш забавна история за България!
За съжаление тогава не осъзнах важността на това предложение.

Наскоро обаче разгледах един учебник по история, написан толкова безинтересно, сякаш авторите са искали само да настроят българчетата против собствената им история; ядосах се и реших да изпълня молбата на професора.

Писането за царете беше лесно – техният далечен живот ни касае много абстрактно. Но когато става дума за Паисий, Бозвели, Раковски Левски и Ботев – пишейки за тях означава многократно да умираш с всеки един.

Обърни внимание на странната смърт на отец Матей: след като загубил вярата си в Бога - починал три дни по-късно. Три дни - толкова време може човек да оцелее без вярвания! Без доверие в Бог или идеали...

А ти? Вярваш ли? Аз ли вярвам? Или просто минаваме през живота като живи мъртви? Способни ли сме ние – подобно на нашите възрожденци – да пожертваме всичко в името на народа си и свободата си безкористно? Или сме готови да кажем робските думи: какво ни трябва свобода?"
Стефан Цанев