Осъдени души

Вътрешната борба в душите им е по-страшна от болестта, греха и смъртта.

Романът „Осъдени души“ представлява не само лична история на английска жена и испански монах, но също така разглежда широки социални отношения. Личният сюжет се вплита в голямата битка на испанския народ срещу реакционните сили - за свобода и република. Димов не цели да представи изцяло тази борба, а я засегне чрез историческите, социално-икономическите и идеологически фактори зад нея, както и чрез конкретни събития, особено във втората част на романа, когато избухва монархисткият бунт.

Според автора има две Испании: традиционната Испания с аристократите и католическото духовенство от една страна, и новата Испания — републиката с работниците и борците за свобода от друга. Димов се опитва да визуализира тези две страни през поражението на отделни герои и очертаването на основните линии на Испанската гражданска война. Той показва кървавата конфронтация между стара умираща Испания и новоизгряващата такава, както и прави многобройни анализи относно испанския характер през миналото и настоящето.

Интересен е подходът на Димов: първата част „Краят на едно приключение“ ни потапя в франковия период на реакцията в Испания; след това той ни води към борческата реалност през вторите две части по време на републиката и гражданската война. Такова противопоставяне подчертава контрастите много ясно. Сходен метод е използван при представянето на главната героиня: тя започва да бъде описвана в крайния етап от развитието си в първата част, за да можем после да проследим нейното развитие във второстепенните части.